РАЗКА̀ЙВАМ СЕ, -аш се, несв.; разка̀я се, -а̀еш се, мин. св. -а̀ях се, св., непрех. 1. Съжалявам дълбоко и искрено за нещо, което съм направил или не съм направил, за свои мисли, поведение и др.; кая се. — Не, не, не! — викаше Хаджи Смион, който вече се разкайваше, че политиката неволно го увлече в препирня по тоя дяволски въпрос. Ив. Вазов, Съч. VIII, 22. Разкайваше се за своите подозрения и зли мисли, за тежките думи, които беше ѝ казал, винеше се, че в гнева си беше я изоставил. Ем. Станев, ИК III, 171. Тя [Султана] сама бе помогнала да влезе в къщата ѝ Аврамовата щерка, сама бе искала тъкмо нея да си вземе за снаха. И не се разкайваше за това. Д. Талев, ПК, 98. — Николино, утре след обяд да додеш у дома. .. Ще ти кажа едно много важно нещо. Ако не додеш — ще се разкайваш! Г. Райчев, ЗК, 74. И малко по малко той [Блъсков] почваше да се разкайва, че не е послушал Стамболова. С. Радев, ССБ II, 89. Зная само, че се разкаях за своята необмислена постъпка, но беше късно. М. Марчевски, ОТ, 84. Заразправяха се, ту кротко, ту с повишен глас. Тя призна, че не е била права, разкая се, той намираше себе си за лош и също се разкайваше. М. Грубешлиева, ПП, 93.
2. Рел. Осъзнавам и изповядвам греховете си; покайвам се. — Изповядай се, сине! Разкай се за своите престъпления! Ст. Дичев, ЗС II, 820. Поп Стефан му се кара, моли го и го увещава — нищо не помагаше. Иконописецът се разкайваше най-искрено, плачеше пред него, целуваше му ръка, вричаше се, че вече няма да пие и ще работи, а на другия ден се напиваше. Й. Йовков, Ж 1945, 134.